Да направиш фотография на емоциите

Фотография
Фотография

На пук на все по-разпространеното мнението, което битува, че хората са зли и неприятни създания, които освен всичко са меркантилни и загубили всякаква ценностна система, аз ги харесвам. Защо е така? Самата аз съм си задавала този въпрос. Вероятно съм наследила нещо от майка ми, психолог.

Нейната философия винаги е била, че не трябва да се съди за човека по първо впечатление, да се игнорира с лека ръка. Вероятно защото съм общителна и просто искам да надникна в душите им. А кое в човека е прозорец към душата? Очите. Аз съм фотограф. Надявам се, че успешно съчетавам предаденото ми от майка ми желание за комуникация и хобито ми, а именно да фотографирам. Моята работа, а и най-вече желание, е да надникна в душите на хората, да ги опозная.

Те са много повече от това, което показват. Фотографията ми дава тази възможност. Чрез нея мога да достигна до хората и да им покажа неща, които надали подозират за околните. Разбира се това няма как да стане ако те самите не се вгледат в уловеното от мен с апарата. Занимавам се с портретна фотография. Случвало ми се е да се изживявам и като сватбен фотограф във Profile Studio.

За човек, като мен, който обича контакта с хората една сватба е чудесно място да разгърна потенцяла си. Сватбената фотография ми позволява да запечатам радостните моменти и да ги предам на поколенията. Портретната фотография ми позволява да надникна в хората и сърцата им. Всеки човек си има история. Въпроса е дали тиимаш време да я изслушаш и най-вече дали имаш желание да го направиш. Баща ми казваше, че от всеки човек може да се научи нещо. Не трябва да се съди за човека по това какъв е неговия обществен статут, социално положение или какво говорят хората за него. Като професионален фотограф аз съм длъжна да се вгледам в човека, да съзерцавам това, което всъщност е той. Преди да му направя портретни снимки аз трябва да му направя портрет в главата си. Вулкан от емоции изригна в мен когато се наложи да снимам деца в Сомалия.

Тяхната тежка съдба трябва да бъде уловена само с няколко кадъра. Трябва да се разкаже на всички техни връсници по света. За да стане това трябва да се потопиш в бита на тези хора. Необходимо е да уловиш тяхната надежда и мечти искрящи в очите им. А когато те са около теб и те разпитват за теб самия, за това, което носиш в чантата си и искат да разгледат фотоапарата, то е трудно да сдържиш емоциите си. За мен голям успех бе факта, че няколко дечица там бяха до такава степен впечатлени от мен и професията ми, че поискаха да станат професионални фотографи. За мен остана само да им пожелая успех и да се надявам, че ще имат тази възможност.

Uncategorized

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *