Виолончелото – инструмен на симфоничния оркестър  

 

Виолончелото е представител на групата от инструментите, които използват струни и лък. Този инструмент е много по-голяма, отколкото виолата и цигулката. Размерът му е толкова значителен, че е възможно да ссвирите сам само седнал на стол. Независимо от факта, че челото е много по-голям, и с една октава по-ниско от виолата то със сигурност е солов инструмент. Тембърът на виолончелото се различава със своята красота, която буквално  ни пленява със своята мекост и благородство.

 

Започвайки от 16-ти век, челото окончателно е оформена като инструмент в края на 17-ти и началото на 18 век. Особено известни са инструментите направени от такива майстори като Гуарниери, Амати, Страдивари и Бергонци. И, ако по-рано виолончело се използва главно в един ансамбли то сега започва активно да се пишат пиеси за солови изпълнениея.

 

Диапазона на звука на виолончелото е много широк: от нота “С” на голямата октава до нота “А” на четвърта. Ето защо нотите за този инструмент могат да бъдат написани на всеки от трите ключа: в бас, в алт или на такива за цигулка.

 

Първоначално, докато свирели виолончело се поставяло на пода и го съхранява в статично положение с помощта на краката. До края на 19 век на този инструмент острият метален шпил не е добавен. Той се забива в пода, и това ви позволява да държите челото в правилната позиция. По-късно виолончелиста П. Тортел (Франция) прави този шпил по-нежен за да може да се огъва, което улеснява техниката на свирене с инструмента.

 

По-рано в класната стая, където се свири на виолончело целия под е бил намушкан с дупки от шпил навсякъде. Кой (всички гений е прост!) Челистите сега връзват за краката на стола дебела табличка на, която поставят челото.Върхо тази табличка шпила се поставя оставяйки пода жив и здрав!

 

Освен в оркестрите виолончело се използва в струнни квартети, както и в камерни формации с различен състав.

Uncategorized

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *